1 А в дните на Асуир — онзи Асуир, който царуваше от Индия чак до Етиопия над сто двадесет и седем области —
2 в онези дни, когато цар Асуир беше седнал на царския си престол в крепостта Суса,
3 в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си началници и на слугите си, и пред него бяха военачалниците на Персия и Мидия, благородните и князете на областите,
4 и за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше славното богатство на царството си и превъзходния блясък на величието си.
5 И когато тези дни се изпълниха, царят направи седемдневно угощение на целия народ, който се намери в крепостта Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския дворец,
6 който беше украсен със завеси от бял и син памук, окачени с шнурове от висон и пурпур със сребърни колелца на колони от бял мрамор, и със златни и сребърни канапета върху мозаечна настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.
7 И им наливаха в златни чаши, като всички чаши бяха различни, и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.
8 А пиенето ставаше според заповедта никой да не принуждава никого, защото царят беше заповядал така на всичките настойници на дома си, да постъпват според волята на всекиго.
9 А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на цар Асуир.
10 И на седмия ден, когато ��ърцето на царя се беше развеселило от ви��ото, той заповяда на Меунам, Визата, Арвона, Вигта и Авагта, Зетар и Харкас, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуир,
11 да доведат пред царя царица Астин с царската корона, за да покаже красотата й на народите и на началниците; защото тя беше красива на глед.
12 Но царица Астин отказа да дойде по заповедта на царя, предадена чрез скопците; затова царят много се разгневи и яростта му пламна в него.
13 И царят каза на мъдреците, които познаваха времената — защото така се разглеждаха делата на царя, пред всички, които знаеха закон и съд —
14 а приближените му бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте князе на Персия и Мидия, които гледаха лицето на царя и заемаха първо място в царството:
15 Какво трябва да се направи според закона на царица Астин за това, че не изпълни заповедта на цар Асуир, предадена чрез скопците?
16 Тогава Мемукан говори пред царя и първенците: Царица Астин е обидила не само царя, но и всичките князе и всичките народи, които са по всичките области на цар Асуир.
17 Защото постъпката на царицата ще се разчуе между всичките жени и ще направи мъжете им презрени пред очите им, понеже ще кажат: Цар Асуир заповядал да се доведе пред него царица Астин, а тя не дошла!
18 И в този ден княгините на Персия и Мидия, които са чули за постъпката на царицата, ще говорят така на всичките царски началници; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв.
19 Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед и нека се впише между персийските и мидийските закони, за да не се отменя, според която Астин да не идва вече пред цар Асуир; и царят да даде царското й достойнство на друга, по-добра от нея.
20 И когато заповедта, която царят ще издаде, се разчуе по цялото му царство — защото е голямо — всичките жени ще отдават почит на мъжете си, от голям до малък.
21 И това слово се хареса на царя и на началниците; и царят направи както каза Мемукан.
22 Той изпрати писма по всичките царски области, във всяка област според писмеността й и на всеки народ според езика му: всеки мъж да бъде господар в дома си и да говори на езика на народа си.