1 През онази нощ сънят побягна от царя. И той заповяда да донесат книгата на паметните събития, на летописите; и те се прочетоха пред царя.
2 И се намери, че Мардохей беше съобщил за Вихтан и Терес, двамата царски скопци, от онези, които пазеха входа, че бяха поискали да вдигнат ръка против цар Асуир.
3 И царят каза: Каква почест и отличие е дадено на Мардохей за това? И слугите на царя, които му прислужваха, казаха: Нищо не е направено за него.
4 Тогава царят каза: Кой е в двора? А Аман беше дошъл във вътрешния двор на царската къща, за да каже на царя да се обеси Мардохей на бесилката, която беше приготвил за него.
5 И слугите на царя му казаха: Ето, Аман стои в двора. И царят каза: Да влезе!
6 И Аман влезе и царят му каза: Какво да се направи на човека, когото царят благоволява да почете? Тогава Аман помисли в сърцето си: Кого другиго би благоволил царят да почете освен мен?
7 И Аман каза на царя: За човека, когото царят благоволява да почете,
8 нека донесат царска одежда, с която се облича царят, и кон, на който язди царят, на чиято глава се слага царска корона,
9 и одеждата и конят да се дадат в ръката на един от най-видните царски началници. И нека облекат човека, когото царят благоволява да почете, и да го разведат възседнал на коня по градския площад и да викат пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете!
10 Тогава царят каза на Аман: Бързо вземи одеждата и коня, както каза, и направи така на юдеина Мардохей, който седи в царската порта! Да не пропуснеш нищо от всичко, което каза!
11 И Аман взе одеждата и коня и облече Мардохей, и го разведе възседнал на коня по градския площад и викаше пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете!
12 После Мардохей се върна в царската порта. А Аман изтича у дома си наскърбен и с покрита глава.
13 И Аман разказа на жена си Зереса и на всичките си приятели всичко, което му се беше случило. Тогава съветниците му и жена му Зереса му казаха: Ако Мардохей, пред когото си започнал да падаш, е от рода на юдеите, няма да му надвиеш, а със сигурност ще паднеш пред него.
14 Докато още говореха с него, дойдоха царските скопци и бързо отведоха Аман на угощението, което Естир беше приготвила.