1 Тогава Яков повика синовете си и каза: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в бъдещите дни.
2 Съберете се и слушайте, синове Яковови, и послушайте баща си Израил.
3 Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя и първият плод на силата ми, превъзходен по достойнство и превъзходен по сила.
4 Кипнал си като вода — няма да имаш превъзходството, защото си се качил на леглото на баща си и тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!
5 Симеон и Леви, братята, оръдия на насилие са оръжията им.
6 В съвета им да не влезе душата ми и със събранието им да не се съедини славата ми, защото в гнева си убиха човек и в упорството си прерязаха жилите на вол.
7 Проклет гневът им, защото беше свиреп, и яростта им, защото беше жестока! Ще ги разделя в Яков и ще ги разпръсна в Израил.
8 Юда, теб ще похвалят братята ти, ръката ти ще бъде на врата на враговете ти, синовете на баща ти ще ти се кланят.
9 Млад лъв е Юда; от плячка, сине мой, се вдигаш; легнал е и се е разпрострял като лъв, и като лъвица — кой ще го вдигне?
10 Няма да липсва скиптър от Юда, нито жезъл на управление отсред краката му, докато дойде Сило. На него ще се покоряват народите.
11 За лозата връзва магаренцето си и за избраната лоза — малкото на магарицата си. Ще изпере дрехата си с вино, и облеклото си — с кръвта на гроздето.
12 Очите му ще тъмнеят от вино и зъбите му ще белеят от мляко.
13 Завулон ще обитава край морско пристанище и ще бъде пристанище на кораби, и ще граничи със Сидон.
14 Исахар е кокалесто магаре, което се е проснало между кошарите,
15 и като видя, че мястото беше добро за почивка, и че страната беше приятна, подложи плещите си за товар и стана слуга подчинен.
16 Дан ще съди народа си като едно от израилевите племена.
17 Дан ще бъде змия на пътя, ехидна на пътеката, която хапе петите на коня, така че ездачът му пада назад.
18 Твоето спасение чакам, ГОСПОДИ!
19 Тълпа разбойници ще нападат Гад, но и той ще ги отблъсне по стъпките им.
20 Хлябът от Асир ще бъде тлъстина и той ще доставя царски лакомства.
21 Нефталим е пусната кошута, той говори угодни думи.
22 Йосиф е плодоносна фиданка, плодоносна вейка край извор, клончетата й прехвърлят стената.
23 Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха против него,
24 но лъкът му запази силата си и мишците на ръцете му се укрепиха чрез ръцете на Силния Яковов — откъдето е пастирът, Израилевият камък —
25 чрез Бога на баща ти, който ще ти помага, и чрез Всесилния, който ще те благославя с небесни благословения от горе, с благословения на бездната, която лежи отдолу, с благословения на гърдите и на утробата.
26 Благословенията на баща ти превишиха благословенията на предците ми и достигнаха до вечните хълмове — те ще бъдат на главата на Йосиф и на темето на превъзходния между братята си.
27 Вениамин е вълк грабител — заран ще пояжда лов, а вечер ще дели плячка.
28 Всички тези са дванадесетте израилеви племена и това е, което изговори баща им, като ги благослови — всекиго според благословението му ги благослови.
29 Поръча им още, като им каза: Аз се прибирам при народа си, погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрон,
30 в пещерата, която е в нивата Махпелах, срещу Мамврий, в ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрон за собствено гробище.
31 Там погребаха Авраам и жена му Сара, там погребаха Исаак и жена му Ревека, и там погребах аз Лия.
32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от синовете на Хет.
33 И като Яков свърши да поръчва на синовете си, притегли краката си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си.