1 След това имаше юдейски празник и Иисус се изкачи в Ерусалим.
2 А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена на еврейски Витесда, която има пет предверия.
3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, (които чакаха да се раздвижи водата.
4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и раздвижваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато и болест да беше болен.)
5 И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.
6 Иисус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече е така, му каза: Искаш ли да оздравееш?
7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, а докато аз отида, друг слиза преди мен.
8 Иисус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи.
9 И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.
10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; не ти е позволено да носиш постелката си.
11 Но той им каза: Онзи, който ме изцели, Той ми каза: Вдигни постелката си и ходи.
12 Попитаха го: Кой е Човекът, който ти каза: Вдигни постелката си и ходи?
13 А изцеленият не знаеше кой е; защото Иисус се беше оттеглил заради множеството, което беше на онова място.
14 По-късно Иисус го намери в храма и му каза: Ето, ти оздравя; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.
15 Човекът отиде и каза на юдеите, че Иисус е, който го изцели.
16 Затова юдеите гонеха Иисус (и търсеха случай да Го убият), защото вършеше тези неща в събота.
17 А Иисус им отговори: Моят Отец работи досега, и Аз работя.
18 Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само отменяше съботата, а и наричаше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.
19 Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; защото това, което Той върши, същото върши и Синът.
20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам върши; и ще Му показва по-големи дела и от тези, за да се чудите вие.
21 Защото, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска.
22 Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина,
23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който Го е пратил.
24 Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот.
25 Истина, истина ви казвам: идва часът, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.
26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
27 и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син.
28 Не се чудете на това; защото иде часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му
29 и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот; а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; както чувам, така и съдя; и съдът Ми е справедлив, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, който Ме е пратил.
31 Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.
32 Друг е, който свидетелства за Мен; и Аз зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно.
33 Вие пратихте до Йоан и той засвидетелства за истината.
34 Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие.
35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте за малко време да се радвате в неговата светлина.
36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от това на Йоан; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мен, че Отец Ме е пратил.
37 И Отец, който Ме е пратил, Той свидетелства за Мен. Вие нито сте чули гласа Му някога, нито образа Му сте видели.
38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, когото Той е пратил.
39 Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен,
40 а не искате да дойдете при Мен, за да имате живот.
41 От хора слава не приемам;
42 но ви зная, че вие нямате в себе си Божията любов.
43 Аз дойдох в Името на Своя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.
44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог?
45 Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Мойсей, на когото вие се надявате.
46 Защото, ако вярвахте на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мен; понеже той за Мен писа.
47 Но ако не вярвате на неговите писания, как ще повярвате на Моите думи?