1 А Иисус отиде на Елеонския хълм.

2 И рано сутринта пак дойде в храма и целият народ дойде при Него, и Той седна и ги поучаваше.

3 А книжниците и фарисеите доведоха (при Него) една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха по средата, Му казаха:

4 Учителю, тази жена беше хваната в самото прелюбодеяние.

5 А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво казваш?

6 И това казаха, за да Го изпитат, та да имат за какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята.

7 Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.

8 И пак се наведе надолу и пишеше с пръст на земята.

9 А те, като чуха това, се разотидоха един по един, като започнаха от по-старите; и Иисус остана сам и жената, която стоеше по средата.

10 И когато се изправи и не видя никого освен жената, Иисус й каза: Жено, къде са тези, (които те обвиняваха)? Никой ли не те осъди?

11 И тя отговори: Никой, Господи. Иисус каза: И Аз не те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече.

12 Тогава Иисус пак им говори, като казваше: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота.

13 Затова фарисеите Му казаха: Ти Сам свидетелстваш за Себе Си, Твоето свидетелство не е истинно!

14 Иисус в отговор им каза: Ако и да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам или накъде отивам.

15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

16 И дори и да съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, а Аз и Отец, който Ме е пратил.

17 А и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

18 Аз съм, който свидетелствам за Себе Си, и Отец, който Ме е пратил, свидетелства за Мен.

19 Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Иисус отговори: Не познавате нито Мен, нито Моя Отец; ако познавахте Мен, щяхте да познавате и Моя Отец.

20 Тези думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл.

21 И Иисус пак им каза: Аз си отивам и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете.

22 Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете?

23 И им каза: Вие сте от долното; Аз съм от горното. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

24 По тази причина ви казах, че ще умрете в греховете си, защото, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.

25 Тогава те Му казаха: Кой си Ти? Иисус им каза: Преди всичко Аз съм именно това, което ви казвам.

26 Много нещо имам да говоря и да съдя за вас, но Този, който Ме е пратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

27 Те не разбраха, че им говореше за Отца.

28 Тогава Иисус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм Аз и че от Себе Си нищо не върша, а каквото Ме е научил Моят Отец, това говоря.

29 И Този, който Ме е пратил, е с Мен; не Ме е оставил сам, защото Аз винаги върша онова, което на Него Му е угодно.

30 Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако стоите в словото Ми, наистина сте Мои ученици.

32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били роби на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни?

34 Иисус им отговори: Истина, истина ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха.

35 А робът не остава вечно в дома; синът остава вечно.

36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

37 Зная, че сте Авраамово потомство, но пак искате да Ме убиете, защото за Моето слово няма място във вас.

38 Аз говоря това, което съм видял при Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

39 Те в отговор Му казаха: Авраам е нашият баща. Иисус им каза: Ако бяхте деца на Авраам, щяхте да вършите делата на Авраам.

40 А сега искате да убиете Мен, Човека, който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е направил.

41 Вие вършите делата на баща си. Те Му казаха: Ние не сме родени от блудство; имаме един Отец – Бога.

42 Иисус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, вие щяхте да Ме любите, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме изпрати.

43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето слово.

44 Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец и не стоеше в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.

45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате.

46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ми вярвате?

47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

48 Юдеите в отговор Му казаха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш демон?

49 Иисус отговори: Нямам демон; но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме позорите.

50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, който търси и съди.

51 Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето слово, няма да види смърт до века.

52 Юдеите Му казаха: Сега знаем, че имаш демон. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето слово, няма да вкуси смърт до века.

53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

54 Иисус отговори: Ако Аз Сам славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, който Ме слави, за когото вие казвате, че е ваш Бог;

55 но вие не сте Го познали, а Аз Го познавам и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.

56 Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се зарадва.

57 Юдеите Му казаха: Още нямаш и петдесет години, и си видял и Авраам?

58 Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: преди да е бил Авраам, Аз съм.

59 Тогава взеха камъни, за да хвърлят по Него, но Иисус се скри и излезе от храма, (минавайки посред тях и така си отиде).