1 Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

2 Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек?

3 Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?

4 Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти.

5 Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб,

6 да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти.

7 Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния?

8 Високи като небето са — какво можеш да направиш? По-дълбоки от Шеол са — какво можеш да познаеш?

9 Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето.

10 Ако Той премине или затвори, или събере, кой би могъл да Го възпре?

11 Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание?

12 Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек?

13 Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,

14 ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти.

15 Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш;

16 защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води.

17 И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане.

18 И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност.

19 И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение.

20 А очите на безбожните ще изтлеят и няма да има убежище за тях, и надеждата им е издъхването на душата им.