1 Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:
2 Кога ще свършите думите? Първо разберете, и после ще говорим.
3 Защо сме считани за скотове, за глупци в очите ви?
4 Ти, който се разкъсваш сам в гнева си, да се напусне ли заради теб земята, да се помести ли скала от мястото си?
5 Наистина светликът на безбожния угасва, не свети пламъкът на огъня му.
6 Светлината в шатрата му мрак е, светилникът му, що над него е, угасва.
7 Стъпките на силата му се стесняват и собственият му замисъл го поваля.
8 Собствените му крака във мрежа го отвеждат и ходи върху примки.
9 Примка го улавя за петата, капан над него се затваря.
10 Въжето му е скрито във земята, капанът му — в пътеката.
11 Отвсякъде го стряскат ужаси, тормозят го на всяка стъпка.
12 Силата му от глад ще погине и погибел е готова до реброто му.
13 Части от кожата му поглъща, частите му поглъща първородният на смъртта.
14 Той е изкоренен от шатрата си — неговото упование — и пред царя на ужасите го откарват.
15 Който не е негов, ще обитава в шатрата му, върху жилището му ще се разпръсне сяра.
16 Корените му изсъхват долу, клоните му се отсичат горе.
17 Споменът за него изчезва от земята и в улиците няма име.
18 Закарват го от светлината в тъмнина и го изгонват от света.
19 Няма нито син, нито потомство сред народа си, нито в жилищата му е някой оцелял.
20 Родените после ще се удивляват на деня му, както се ужасяваха родените преди това.
21 Наистина такива са жилищата на беззаконния, и това е мястото на онзи, който не познава Бога.