1 Тогава Йов отговори и каза:

2 Дори и днес оплакването ми е горчиво и въздишането си да спра не мога.

3 О, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих могъл да ида до престола Му!

4 Пред Него делото си бих изложил, устата си със доказателства напълнил,

5 узнал бих думите, които би ми отговорил, и бих разбрал каквото би ми казал.

6 Дали Той би се борил с мен с голямата Си сила? Не, на мен Той би внимавал.

7 Тогава праведникът би разисквал с Него и аз бих се избавил завинаги от Съдията си.

8 Ето, отивам напред, но Него Го няма; и назад, но не Го забелязвам;

9 наляво, където работи, не мога да Го видя; надясно се крие и не Го съглеждам.

10 Той обаче знае пътя ми; изпитал ме е, ще изляза като злато.

11 Кракът ми се е държал здраво за Неговите стъпки и пътя Му съм пазил, не съм се отклонил.

12 От заповедта на устните Му не съм се отделил; словата на устата Му съм пазил повече от намерението си.

13 Но Той е с едно намерение и кой може да Го обърне? Каквото желае душата Му, това прави.

14 Той завършва това, което ми е определено; и много такива неща има у Него.

15 Затова аз се ужасявам от лицето Му; размишлявам и се страхувам от Него.

16 Да, Бог е отслабил сърцето ми и Всемогъщият ме ужаси,

17 тъй като не бях отсечен преди тъмнината и не скри от лицето ми мрака.