1 Тогава Йов продължи беседата си и каза:

2 Жив е Бог, който е отнел правото ми, и Всемогъщият, който е огорчил душата ми —

3 докато дишането ми е в мен и Божият дъх — в ноздрите ми,

4 устните ми не ще говорят неправда и езикът ми не ще произнесе измама!

5 Далеч от мен да кажа, че сте прави! Докато умра, от себе си не ще отхвърля непорочността си.

6 Държа здраво правдата си и няма да я пусна. Сърцето ми няма да ме упрекне, докато съм жив.

7 Врагът ми нека бъде като безбожния и който се надига против мен — като беззаконния.

8 Защото каква е надеждата на лицемера, ако Бог отсече и изиска душата му?

9 Бог ще чуе ли вика му, щом го сполети беда?

10 Той ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога по всяко време?

11 Аз ще ви наставя за Божията сила, няма да скрия това, което е у Всемогъщия.

12 Ето, всички вие сте видели — защо тогава бъбрите такива суети?

13 Това е от Бога делът на безбожния и наследството, което насилниците получават от Всемогъщия.

14 Ако синовете му се умножават, за меча са и издънките му няма да се наситят с хляб.

15 Останалите от него смъртта ще свали в гроба и вдовиците му няма да ги оплачат.

16 Макар да трупа сребро като пръст и да приготвя дрехи като кал,

17 приготвя ги, но праведният ще ги носи и невинни ще си разделят среброто.

18 Построява къщата си като молец или като колиба, направена от пазач.

19 Богатият ляга и няма да се прибере; отваря очите си и го няма.

20 Ужаси го обземат като води, вихрушка го отвлича през нощта.

21 Източният вятър го отнася и той си отива, изтръгва го от мястото му.

22 Хвърля камъни срещу него без пощада, той бяга отчаяно от ръката Му.

23 Ще пляскат с ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му.