1 Тогава тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото той беше праведен в собствените си очи.

2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, сина на Варахиил, от рода на Рам. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си повече от Бога.

3 Гневът му пламна и против тримата му приятели, защото, без да намерят отговор, бяха осъдили Йов.

4 А Елиу беше чакал Йов да говори, защото те бяха по-стари от него на дни.

5 И когато Елиу видя, че в устата на тримата мъже нямаше отговор, гневът му пламна.

6 И вузецът Елиу, синът на Варахиил, заговори и каза: Аз съм млад на дни, а вие сте стари, затова се посвених — не смеех да явя, каквото зная.

7 Аз казах: Нека дните да говорят и многото години на мъдрост да учат.

8 Но в човека има дух и дъхът на Всемогъщия му дава разум.

9 Не винаги големите са мъдри и старите разбират правосъдие.

10 Затова казвам: Слушайте ме, и аз ще изявя, каквото зная.

11 Ето, аз чаках да говорите вие, слушах разсъжденията ви, докато търсехте думи.

12 Слушах ви много внимателно, и ето, никой от вас не обори Йов, нито отговори на думите му.

13 Само да не кажете: Намерихме мъдрост! Бог ще го изобличи, а не човек.

14 Но той към мен не е отправил думи и аз няма да му отговоря с вашите речи.

15 Те са смаяни и не отговарят вече, убягнаха им думите.

16 А аз да чакам ли, понеже не говорят, понеже спряха и не отговарят вече?

17 И аз, от своя страна, ще отговоря; и аз ще изявя, каквото зная,

18 защото съм изпълнен с думи, духът ми вътре в мен ме принуждава.

19 Ето, вътрешността ми е като неотворено вино, ще се пръсне като нови мехове.

20 Ще проговоря, за да си отдъхна, ще отворя устните си и ще отговоря.

21 Само да не бъда към никого пристрастен и човек да не лаская —

22 защото не зная да лаская, иначе Създателят ми скоро би ме махнал.