1 След това Иисус влезе в Ерихон и минаваше през града.
2 И ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,
3 искаше да види Иисус кой е, но не можеше поради множеството, защото беше малък на ръст.
4 И се завтече напред и се покачи на една смокиня, за да Го види; защото щеше да мине през онзи път.
5 Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна у дома ти.
6 И той побърза да слезе и Го прие с радост.
7 И като видяха това, всички негодуваха, казвайки: При грешен човек влезе да отседне.
8 А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето давам половината от имота си на бедните и ако някак съм ограбил някого несправедливо, му връщам четворно.
9 И Иисус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е син на Авраам.
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси изгубеното.
11 И като слушаха това, Той прибави и още една притча, защото беше близо до Ерусалим и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне.
13 И като повика десет от слугите си, им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте, докато дойда.
14 Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Ние не искаме този да царува над нас.
15 А като получи царството и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване.
16 Дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17 И той му каза: Хубаво, добри слуго! Понеже се показа верен в твърде малкото, имай власт над десет града.
18 Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19 И на него каза: Бъди и ти над пет града.
20 Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа,
21 защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22 Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24 И каза на присъстващите: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси!
25 Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!
26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27 А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, ги доведете тук и ги посечете пред мен.
28 И като каза това, Иисус продължи напред, изкачвайки се за Ерусалим.
29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, изпрати двама от учениците, като им каза:
30 Идете в селото, което е срещу вас, където, като влизате, ще намерите едно магаренце вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? – кажете така: На Господа трябва.
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
33 И като отвързаха магаренцето, стопаните му им рекоха: Защо отвързвате магаренцето?
34 А те казаха: На Господа трябва.
35 И го докараха при Иисус и като наметнаха дрехите си на магаренцето, качиха Иисус.
36 И Той като минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.
37 И когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици започнаха да се радват и със силен глас да славят Бога за всичките чудеса, които бяха видели, казвайки:
38 Благословен Царят, който иде в Господното Име! Мир на небето и слава във висините!
39 А някои от фарисеите сред множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си!
40 И Той в отговор каза: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
42 Да беше знаел ти, да, и ти, поне в този (твой) ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.
43 Защото ще дойдат върху теб дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, ще те обсадят, ще те притеснят отвред
44 и ще сравнят със земята и теб, и децата ти в теб, и няма да оставят в теб камък върху камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
45 И като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, като им казваше:
46 Писано е: ?И домът Ми ще бъде молитвен дом"; а вие го направихте ?разбойнически вертеп".
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят,
48 но не намираха какво да направят, понеже целият народ се беше прилепил към Него да Го слуша.