13 И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия далеч от Ерусалим.

14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

15 И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;

16 но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.

17 И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

18 И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?

19 И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;

20 как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.

22 При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив.

24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.

25 Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?

27 И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

29 Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.

30 И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.

31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.

32 И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?