1 А веднъж Той стоеше при Генисаретското езеро, когато множеството Го притискаше, за да слуша Божието слово.
2 И видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
3 И като влезе в един от корабите, който беше на Симон, го помоли да го отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множествата от кораба.
4 А когато престана да говори, каза на Симон: Оттегли към дълбокото и хвърлете мрежите за лов.
5 А Симон в отговор каза: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
6 И когато направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха.
7 И те извикаха съдружниците си от другия кораб да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двата кораба толкова много, че щяха да потънат.
8 А Симон Петър, като видя това, падна пред коленете на Иисус и каза: Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек.
9 Понеже и той, и всички, които бяха с него, бяха смаяни от улова на рибите, които хванаха,
10 а така също и Яков и Йоан, синовете на Зеведей, които бяха съдружници на Симон. А Иисус каза на Симон: Не се бой. Отсега нататък хора ще ловиш.
11 И като изтеглиха корабите на сушата, оставиха всичко и Го последваха.
12 И когато беше в един от градовете, ето, един човек, болен целият от проказа, като видя Иисус, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.
13 А Той простря ръка и се допря до него, и каза: Искам, бъди очистен. И веднага проказата го остави.
14 И Той му заръча да не казва на никого за това: Но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, както е заповядал Мойсей.
15 Но вестта за Него се разнасяше още повече и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.
16 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.
17 И през един от тези дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим. И сила от Господа беше с Него, за да изцелява.
18 И ето, едни мъже донесоха на постелка един човек, който беше парализиран, и се опитаха да го внесат вътре и да го сложат пред Него.
19 Но понеже не намериха откъде да го внесат вътре заради множеството, се качиха на покрива и през керемидите го спуснаха с постелката на средата пред Иисус.
20 А Той, като видя вярата им, каза: Човече, прощават ти се греховете.
21 Тогава книжниците и фарисеите започнаха да се питат, като казваха: Кой е Този, който богохулства? Кой може да прощава грехове, освен единствено Бог?
22 Но когато Иисус разбра мислите им, им каза в отговор: Какво размишлявате в сърцата си?
23 Кое е по-лесно да кажа? Прощават ти се греховете!; или: Стани и ходи!
24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – каза на паралитика: Казвам ти: стани, вдигни постелката си и си иди у дома.
25 И веднага той стана пред тях, вдигна това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога.
26 И те всички се смаяха и славеха Бога, и изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.
27 След това Иисус излезе и видя един бирник на име Леви, че седеше в бирничеството, и му каза: Следвай Ме.
28 Той остави всичко, стана и Го последва.
29 После Леви направи за Него голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.
30 А фарисеите и техните книжници недоволстваха против учениците Му, като казваха: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?
31 Иисус в отговор им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
32 Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.
33 А те Му казаха: Учениците на Йоан често постят и правят молитви, както и тези на фарисеите, а Твоите ядат и пият.
34 Иисус им каза: Можете ли да накарате сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях?
35 Ще дойдат обаче дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през онези дни, ще постят.
36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха, за да я сложи на стара дреха, защото не само че новата дреха се разкъсва, а и кръпката от новата не прилича на старата.
37 И никой не налива ново вино в стари мехове, защото не само че новото вино ще пръсне меховете и то самото ще изтече, а и меховете ще се изхабят.
38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове и ще се запази и едното, и другото.
39 И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.