1 Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.
2 Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.
3 Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.
4 Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.
5 Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.
6 Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови.
8 Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми.
9 Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.
12 Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.
14 Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден.
15 Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.
16 Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.
17 Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.
18 И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.
19 Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!
20 Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.
21 Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:
22 Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.
23 Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.
24 Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.
25 Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26 Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.
27 Добро е за човека да носи ярем в младостта си.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.
29 Нека сложи устата си в пръстта — може би има надежда.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.
31 Защото Господ не отхвърля завинаги,
32 а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.
33 Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.
34 Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,
35 да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,
36 да се онеправдава човек в делото му — ГОСПОД няма ли да види?
37 Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?
38 Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?
39 Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?
40 Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!
42 Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.
43 Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.
44 Обви се с облак, за да не проникне молитва.
45 Помия и измет ни направи сред народите.
46 Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.
47 Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.
48 Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,
50 докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.
51 Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.
52 Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.
53 Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.
54 Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!
55 Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.
56 Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!
57 Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.
58 Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.
59 Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми!
60 Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.
61 Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,
62 говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.
63 Виж сядането им и ставането им — аз съм им подигравателна песен.
64 Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!
65 Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!
66 Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!