21 Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?

22 Иисус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.

23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

24 И когато започна да ги преглежда, докараха при Него един, който му дължеше десет хиляди таланта.

25 Но понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко, което имаше, и да се плати дългът.

26 Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя всичко!

27 И господарят на този слуга, понеже го жалеше, го пусна и му прости заема.

28 Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш!

29 Затова съслужителят му падна и му се молеше, като каза: Имай търпение към мен, и ще ти платя!

30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга.

31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало.

32 Тогава господарят му го повика и му каза: Зли слуго, аз ти простих целия онзи дълг, понеже ми се примоли.

33 Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб?

34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите, докато изплати целия дълг.

35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.