1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

2 И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.

3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара свободни;

4 и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.

5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.

6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни?

7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите).

8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.

9 И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.

10 А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий.

11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата!

13 А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий?

14 Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб.

15 Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

16 Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.