Neemias 4 - Bíblia Online

А Санавалат, като чу, че строим стената, се разгневи и много възнегодува, и се присмя на юдеите. 
И говори пред братята си и пред войската на Самария и каза: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще ги оставят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли в този ден? Ще съживят ли камъните от купищата развалини, като са изгорели? 
А амонецът Товия беше до него и каза: Каквото и да строят, дори лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена! 
Чуй, Боже наш, защото станахме за присмех! И обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници! 
Не покривай беззаконието им и нека грехът им не се изличи пред Теб, защото Те разгневиха пред строителите. 
Така построихме стената и стената се свърза изцяло до половината от височината си. И народът имаше работата присърце. 
И когато Санавалат и Товия, и арабите, и амонците, и азотците чуха, че възстановяването на ерусалимските стени напредвало и че проломите започвали да се затварят, много се разгневиха. 
И направиха заговор всички заедно да дойдат да воюват против Ерусалим и да му напакостят. 
А ние се помолихме на своя Бог и заради тях поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем. 
Но в Юда се каза: Силата на носачите вече отслабна, а пръстта е много. Не можем повече да строим стената. 
А враговете ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата. 
И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, ни казаха десет пъти: На която и страна да се обърнете, ще дойдат върху нас! 
Затова поставих зад по-ниските места зад стената, на по-оголените места, поставих народа по родовете им с мечовете им, с копията им и с лъковете им. 
И огледах и станах, и казах на благородните, на първенците и на останалия народ: Не се бойте от тях, помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си! 
А когато враговете ни чуха, че тяхното намерение ни било известно и че Бог е осуетил замисъла им, ние всички се върнахме на стената, всеки на работата си. 
И от този ден нататък половината от слугите ми работеха на делото, а половината държаха копията и щитовете, и лъковете, облечени в брони. А началниците насърчаваха целия юдов дом. 
Тези, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, всеки работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието. 
И всеки от строителите имаше меча си опасан на кръста си и така строеше. А този, който надуваше тръбата, беше до мен. 
И казах на благородните, на първенците и на останалия народ: Работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг; 
на което място чуете гласа на тръбата, там се съберете при нас. Нашият Бог ще воюва за нас! 
Така работехме на делото и половината от тях държаха копията от пукването на зората до изгряването на звездите. 
И по същото време казах на народа: Нека всеки нощува сред Ерусалим със слугата си, за да ни бъдат стражи нощем, а денем да служат на делото. 
И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, не събличахме дрехите си. Всеки държеше оръжието си даже, когато отиваше при водата. 

Neemias 5

А Санавалат, като чу, че строим стената, се разгневи и много възнегодува, и се присмя на юдеите. 
И говори пред братята си и пред войската на Самария и каза: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще ги оставят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли в този ден? Ще съживят ли камъните от купищата развалини, като са изгорели? 
А амонецът Товия беше до него и каза: Каквото и да строят, дори лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена! 
Чуй, Боже наш, защото станахме за присмех! И обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници! 
Не покривай беззаконието им и нека грехът им не се изличи пред Теб, защото Те разгневиха пред строителите. 
Така построихме стената и стената се свърза изцяло до половината от височината си. И народът имаше работата присърце. 
И когато Санавалат и Товия, и арабите, и амонците, и азотците чуха, че възстановяването на ерусалимските стени напредвало и че проломите започвали да се затварят, много се разгневиха. 
И направиха заговор всички заедно да дойдат да воюват против Ерусалим и да му напакостят. 
А ние се помолихме на своя Бог и заради тях поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем. 
Но в Юда се каза: Силата на носачите вече отслабна, а пръстта е много. Не можем повече да строим стената. 
А враговете ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата. 
И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, ни казаха десет пъти: На която и страна да се обърнете, ще дойдат върху нас! 
Затова поставих зад по-ниските места зад стената, на по-оголените места, поставих народа по родовете им с мечовете им, с копията им и с лъковете им. 
И огледах и станах, и казах на благородните, на първенците и на останалия народ: Не се бойте от тях, помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си! 
А когато враговете ни чуха, че тяхното намерение ни било известно и че Бог е осуетил замисъла им, ние всички се върнахме на стената, всеки на работата си. 
И от този ден нататък половината от слугите ми работеха на делото, а половината държаха копията и щитовете, и лъковете, облечени в брони. А началниците насърчаваха целия юдов дом. 
Тези, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, всеки работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието. 
И всеки от строителите имаше меча си опасан на кръста си и така строеше. А този, който надуваше тръбата, беше до мен. 
И казах на благородните, на първенците и на останалия народ: Работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг; 
на което място чуете гласа на тръбата, там се съберете при нас. Нашият Бог ще воюва за нас! 
Така работехме на делото и половината от тях държаха копията от пукването на зората до изгряването на звездите. 
И по същото време казах на народа: Нека всеки нощува сред Ерусалим със слугата си, за да ни бъдат стражи нощем, а денем да служат на делото. 
И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, не събличахме дрехите си. Всеки държеше оръжието си даже, когато отиваше при водата. 

Neemias 5