1 (По слав. 108) За първия певец. Псалм на Давид. Боже на моето хваление, не мълчи,
2 защото устата на безбожните и устата на измамата се отвориха срещу мен, с лъжлив език ми говориха.
3 Обкръжиха ме и с думи на омраза и воюваха против мен без причина.
4 В замяна на любовта ми враждуват с мен; но аз съм в молитва.
5 Отплатиха ми зло за добро и омраза — за любовта ми.
6 Постави над него безбожник и нека противник застане отдясно му!
7 Когато бъде съден, нека излезе виновен и нека молитвата му стане грях!
8 Нека дните му бъдат малко и друг нека вземе чина му!
9 Синовете му нека бъдат сираци и жена му — вдовица!
10 Нека синовете му всякога се скитат и просят, и нека търсят хляб далеч от порутените си жилища!
11 Нека заемодателят впримчи целия му имот и нека чужденци разграбят труда му!
12 Нека няма кой да простре милост към него, нито жалост — към сирачетата му!
13 Нека потомството му бъде изтребено и нека се изличи името им в следващото поколение!
14 Нека се помни пред ГОСПОДА беззаконието на бащите му и нека не се изличи грехът на майка му!
15 Нека бъдат винаги пред ГОСПОДА и Той да отсече спомена им от земята,
16 защото той не си спомни да окаже милост, а преследваше бедния и сиромаха, и съкрушения по сърце, за да го убие.
17 Той обичаше проклинането — нека го постигне; и не се наслаждаваше на благославянето — нека се отдалечи от него!
18 Той облече проклятието като своя дреха, затова нека влезе като вода във вътрешностите му и като масло в костите му!
19 Нека му стане като дреха, с която се покрива, и пояс, с който постоянно се опасва.
20 Това е наградата от ГОСПОДА на противниците ми и на онези, които говорят зло против душата ми.
21 А Ти, БОЖЕ, Господи, постъпвай с мен според Името Си! Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 защото съм сиромах и окаян и сърцето ми е ранено вътре в мен.
23 Преминавам като удължена сянка, отърсен съм като скакалец.
24 Коленете ми се олюляват от постене и плътта ми измършавя.
25 И аз, аз им станах за присмех; като ме гледат, клатят глава.
26 Помогни ми, ГОСПОДИ, Боже мой, спаси ме според милостта Си,
27 за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти, ГОСПОДИ, си сторил това.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй! Когато станат, нека се посрамят, а Твоят слуга да се зарадва.
29 Нека противниците ми се облекат с безчестие и нека се покрият със срама си като с дреха!
30 Много ще славя ГОСПОДА с устата си и сред множеството ще Го възхвалявам,
31 защото Той стои отдясно на сиромаха, за да го спасява от онези, които осъждат душата му.