1 (По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

2 Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

3 Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

4 Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

5 Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

6 Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

7 Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

8 Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

9 Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

10 дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

11 Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

12 дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

13 Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

14 Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

15 Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

16 Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

17 Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

18 Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

19 О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

20 Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

21 Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

22 Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

23 Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

24 И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!