1 (По слав. 15) Миктам на Давид. Запази ме, Боже, защото на Теб се уповавам!

2 Ти каза на ГОСПОДА, душо моя: Ти си мой Господ, вън от Теб няма добро за мен.

3 В светиите на земята, в славните е цялото ми благоволение.

4 Скърбите на онези, които тичат след други богове, ще се умножат. Аз няма да принеса техните възлияния от кръв и имената им на устните си няма да приема.

5 ГОСПОД е делът на наследството ми и чашата ми, Ти съхраняваш моя жребий.

6 Делът ми падна на приятни места, да, имам прекрасно наследство!

7 Ще благославям ГОСПОДА, който ме съветва. Дори и нощно време сърцето ми ме наставлява.

8 Винаги слагам ГОСПОДА пред себе си, понеже е отдясно ми, няма да се поклатя.

9 Затова сърцето ми се радва и душата ми ликува, и плътта ми също ще почива в увереност,

10 защото няма да оставиш душата ми в Шеол, нито ще позволиш Светия Твой да види изтление.

11 Ще ми изявиш пътя на живота, в Твоето присъствие има пълнота от радости, отдясно на Теб — веселия навеки.