1 (По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил — далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.
3 Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил.
4 На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.
5 Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.
6 А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа.
7 Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:
8 Упова се на ГОСПОДА — нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!
9 Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди.
10 На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!
12 Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.
13 Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.
14 Излях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.
15 Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта.
16 Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.
17 Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.
18 Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.
19 Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; сило моя, побързай ми на помощ!
20 Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето.
21 Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша!
22 Ще възвестявам Името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля.
23 Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил!
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.
25 От Теб е моето хваление в голямото събрание: ще изпълня обещанията си пред онези, които Му се боят.
26 Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно!
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,
28 защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта — и никой не може да опази живота си.
30 Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение.
31 Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това.