1 (По слав. 61) За първия певец. По музиката на Едутун. Псалм на Давид. Душата ми тихо се уповава само на Бога, от Него е спасението ми.

2 Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост; няма много да се поклатя.

3 Докога ще нападате човек, за да го убиете, всички вие, като наклонена стена и разклатена ограда?

4 Съветват се само да го съборят от висотата му; наслаждават се на лъжата; с устата си благославят, а вътрешно кълнат. (Села.)

5 Душо моя, тихо се уповавай само Бога, защото от Него е очакването ми.

6 Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост — няма да се поклатя!

7 В Бога е спасението ми и славата ми; канарата на силата ми и убежището ми е в Бога.

8 Уповавайте се на Него по всяко време, хора, изливайте сърцето си пред Него! Бог е нашето прибежище. (Села.)

9 Наистина синове на хора са лъх, и синовете на мъже — лъжа; поставени на везните, те се издигат нагоре; всички заедно са по-леки от лъх.

10 Не се уповавайте на насилие и не възлагайте на грабителство суетна надежда; ако богатството расте, не прилепвайте сърцето си към него.

11 Веднъж говори Бог, и два пъти чух това — че силата е Божия.

12 И Твоя е, Господи, милостта, защото Ти отплащаш на всекиго според делото му.