25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.
12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца – на тези, които вярват в Неговото Име;
13 които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога.
33 А Той в отговор им каза: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?
34 И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми!
35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.
1 Стар човек не укорявай остро, а го увещавай като баща; по-младите – като братя;
2 старите жени – като майки; по-младите – като сестри, със съвършена чистота.
15 Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!
16 Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.
17 И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него.
5 така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и поотделно – части един на друг.
26 И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.
26 Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Иисус Христос,
27 понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли.
28 Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъж, нито жена, защото вие всички сте едно в Христос Иисус.
7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва?
8 Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове.
9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?
10 Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.
14 Поради това аз прекланям коленете си пред Отца (на нашия Господ Иисус Христос),
15 от когото носи името си всеки род на небесата и на земята,
1 Вижте каква любов ни е дал Отец – да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не ни познава, защото Него не позна.
2 Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е.
5 като ни е предопределил да бъдем осиновени за Него чрез Иисус Христос по благоволението на Своята воля,
6 за похвала на славата на Своята благодат, с която ни е дарил във Възлюбения Си.
10 И така, като имаме случай, нека правим добро на всички, а най-вече – на своите по вяра.
19 И така, вие не сте вече странници и чужденци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство;
20 защото сте съградени върху основата на апостолите и пророците, като Сам Христос Иисус е крайъгълен камък,
21 в когото сглобено, цялото здание расте за свят храм в Господа,
22 в който вие също се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.
35 А робът не остава вечно в дома; синът остава вечно.
42 Иисус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, вие щяхте да Ме любите, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме изпрати.
4 но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона,
5 за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.
6 И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче!
7 Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то си Божи наследник чрез Христос.