Milagres de Jesus
27 А казвам ви наистина: има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.
28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.
29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.
30 И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия,
31 които се явиха в слава и говореха за Неговата смърт, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и викаха силно.
39 И като влезе, им каза: Защо се вълнувате и плачете толкова? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара всички навън, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където лежеше детето.
41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми, което значи: Момиче, на теб казвам, стани!
42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. И те бяха много смаяни.
27 А когато Иисус си отиваше оттам, Го последваха двама слепи, които викаха и казваха: Смили се за нас, Сине Давидов!
28 И като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него; и Иисус им каза: Вярвате ли, че мога да сторя това? Те Му казаха: Да, Господи.
29 Тогава Той се допря до очите им и каза: Нека ви бъде според вярата ви.
30 И очите им се отвориха. А Иисус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не узнае това!
31 А те, като излязоха, Го разгласиха по цялата онази страна.
12 И когато беше в един от градовете, ето, един човек, болен целият от проказа, като видя Иисус, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.
13 А Той простря ръка и се допря до него, и каза: Искам, бъди очистен. И веднага проказата го остави.
3 И дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима.
4 И като не можаха да се приближат до Него заради множеството, разкриха покрива на къщата, където беше Той, пробиха го и спуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.
5 А Иисус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.
6 А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:
7 Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен Един, Бог?
8 Иисус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, им каза: Защо размишлявате това в сърцата си?
9 Кое е по-лесно да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или: Стани, вдигни постелката си и ходи?
10 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – каза на паралитика:
11 Казвам ти: стани, вдигни си постелката и си иди у дома.
12 И той веднага стана, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и говореха: Никога не сме виждали такова нещо.
32 А Иисус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за множеството, защото три дни вече останаха с Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя.
33 Учениците Му казаха: Откъде в тази пустош толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34 Иисус им каза: Колко хляба имате? А те казаха: Седем, и малко рибки.
35 Тогава заповяда на множествата да насядат на земята.
36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи, и даде на учениците, а учениците – на множествата.
37 И ядоха всички и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем пълни кошници.
38 А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
11 Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, това значи, подарено е на Бога – това го освобождава;
12 и вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.
13 И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали; и вършите много такива неща, подобни на това.
14 И пак повика множеството и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте.
15 Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
30 А тъщата на Симон лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея.
31 Той се приближи и като я хвана за ръка, я вдигна; и (начаса) треската я остави и тя им прислужваше.
2 И ето, един прокажен дойде при Него и като Му се кланяше, каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.
3 Тогава Иисус простря ръка и се допря до него, и каза: Искам, бъди очистен. И начаса проказата се очисти от него.
4 И Иисус му каза: Гледай да не кажеш това на никого; но за свидетелство на тях иди да се покажеш на свещеника и принеси дара, който Мойсей е заповядал.
1 След като свърши всичките Свои речи към народа, който Го слушаше, Иисус влезе в Капернаум.
2 А на един стотник слугата, когото ценеше, беше болен на смъртно легло.
3 И когато той чу за Иисус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата му.
4 И така, те дойдоха при Иисус и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него,
5 защото люби нашия народ и ни е построил синагогата.
6 А когато Иисус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми.
7 Затова не счетох и себе си достоен да дойда при Теб. Но кажи само дума и слугата ми ще оздравее.
8 Защото и аз съм подвластен човек, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и той идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави.
9 Като чу това, Иисус му се учуди; и като се обърна, каза на множеството, което Го следваше: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова голяма вяра.
10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.
1 На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и майката на Иисус беше там.
2 И Иисус и учениците Му бяха поканени на сватбата.
3 И когато се свърши виното, майката на Иисус Му каза: Вино нямат.
4 А Иисус й каза: Какво има между Мен и теб, жено? Часът Ми още не е дошъл.
5 Майка Му каза на слугите: Каквото ви каже, направете.
6 А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очистване, които побираха по две или три мери.
7 Иисус им каза: Напълнете делвите с вода. И те ги напълниха догоре.
8 Тогава им каза: Налейте сега и занесете на настойника на угощението. И те занесоха.
9 И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше – но слугите, които бяха напълнили водата, знаеха – настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:
10 Всеки човек слага първо доброто вино, а по-долното – след като се понапият; ти си задържал доброто вино досега!
11 Това извърши Иисус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало; разпусни множествата да отидат по селата и да си купят храна.
16 А Иисус им каза: Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.
17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 А Той каза: Донесете ги тук при Мен.
19 Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората.
20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.
21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.
24 А когато си отидоха изпратените от Йоан, Иисус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?
25 Но какво излязохте да видите? Човек ли, в меки дрехи облечен? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци.
26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27 Това е онзи, за когото е писано: ?Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ти пред Теб."
28 Казвам ви: между родените от жена няма по-велик от Йоан Кръстител; но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него.
29 И когато чуха това, целият народ и дори бирниците, признаха Божията правда, като се кръстиха с Йоановото кръщение.
30 А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля за себе си, тъй като не се бяха кръстили от него.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.
36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене.
37 А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?
38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.
39 И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.
40 И те насядаха в редици – по сто и по петдесет.
41 И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките.
42 И всичките ядоха и се наситиха.
43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите.
44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
19 И когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към кораба; и се уплашиха.
20 Но Той им каза: Аз съм; не се бойте!
21 Тогава те с желание Го взеха в кораба и веднага корабът се намери при сушата, към която отиваха.
1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от началниците на фарисеите, те Го наблюдаваха.
2 И ето, пред Него имаше един човек, болен от воднянка.
3 И Иисус заговори на законниците и фарисеите и каза: Позволено ли е да се изцелява в събота, или не?
4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, го изцели и го пусна.
21 И като излезе оттам, Иисус се оттегли в областта на Тир и Сидон.
22 И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика, като казваше: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон.
23 Но Той не й отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика след нас.
24 А Той в отговор каза: Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от израилевия дом.
25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми!
26 Той в отговор каза: Не е хубаво да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата.
27 А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им!
28 Тогава Иисус в отговор й каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря й оздравя.
24 И като стана оттам, отиде в Тирската и Сидонската страни; и влезе в една къща и не искаше никой да Го знае, но не можа да се укрие.
25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух; и тя дойде и падна пред краката Му.
26 (Жената беше гъркиня, по рождение сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони демона от дъщеря й.
27 А Иисус й каза: Остави децата да се наситят, защото не е прилично да се вземе хлябът от децата и да се даде на кученцата.
28 А тя в отговор Му каза: Така е, Господи, но и кученцата под масата ядат от трохите, които падат от децата!
29 А Той й каза: За тази дума – иди си; демонът излезе от дъщеря ти.
30 И като си отиде у дома, намери, че детето лежеше на постелката, а демонът беше излязъл.
22 А в един от тези дни Той се качи на един кораб с учениците Си и им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото. И те отплаваха.
23 А като плаваха, Той заспа. И върху езерото се устреми ветрена буря и вълните ги заливаха дотолкова, че бяха в опасност.
24 И те дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода, и те се успокоиха, и настана тишина.
25 А Той им каза: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, който заповядва дори на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
31 И като излезе пак от тирската и сидонската страни, дойде към Галилейското езеро през средата на декаполските области.
32 И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се молеха да положи ръка на него.
33 Иисус го отведе настрани от множеството, сложи пръстите Си в ушите му и като плюна, се докосна до езика му;
34 и като погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, тоест: Отворй се.
35 И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше ясно.
36 И им заръча на никого да не казват за това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те Го разгласяваха;
37 и се чудеха твърде много и говореха: Всичко върши добре: и глухите прави да чуват, и немите да говорят!
27 А когато излезе на сушата, Го срещна човек от града, който от дълго време имаше демони и не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.
28 Когато видя Иисус, той извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи.
29 Защото Иисус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже той много пъти го беше хващал; и го бяха връзвали с вериги и окови, за да го пазят; но той разкъсваше връзките и демонът го гонеше из пустините.
30 Иисус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото в него бяха влезли много демони.
31 И те Го молеха да не им заповяда да отидат в бездната.
32 А там имаше голямо стадо свине, което пасеше на хълма; и демоните Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.
33 И след като демоните излязоха от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34 А свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и в селата.
35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Иисус, намериха човека, от когото бяха излезли демоните, да седи при краката на Иисус, облечен и разумен; и се изплашиха.
22 Тогава дойде един от началниците на синагогата на име Яир, който, като Го видя, падна пред краката Му
23 и много Му се молеше, казвайки: Малката ми дъщеря е на умиране. Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24 И Той отиде с него. И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха.
1 След това Иисус пак се яви на учениците при Тивериадското езеро; и ето как им се яви:
2 там бяха заедно Симон Петър, Тома, наречен Близнак, Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците Му.
3 Симон Петър им каза: Отивам да ловя риба. Казаха му: Ще дойдем и ние с теб. Излязоха и се качиха на кораба; и през онази нощ не уловиха нищо.
4 А като се разсъмваше вече, Иисус застана на брега, но учениците не разбраха, че е Иисус.
5 Иисус им каза: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.
6 А Той им каза: Хвърлете мрежата отдясно на кораба и ще намерите. И така, те хвърлиха и не можаха вече да я извлекат поради многото риби.
7 Тогава онзи ученик, когото Иисус любеше, каза на Петър: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса връхната си дреха, защото беше гол, и се хвърли в езерото.
8 А другите ученици дойдоха с лодката, защото не бяха далеч от сушата – на около двеста лакътя, като влачеха мрежата с рибата.
9 И като излязоха на сушата, видяха сложена жарава и на нея сложена риба и хляб.
10 Иисус им каза: Донесете от рибите, които сега уловихте.
11 Симон Петър се качи на лодката и извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби – сто петдесет и три на брой; и макар да бяха толкова, мрежата не се скъса.
22 След това дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един сляп и Му се молиха да се докосне до него.
23 А Той хвана слепия за ръка и го изведе вън от селото; и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
24 А той, като повдигна очи, каза: Виждам хората; защото виждам неща като дървета, които ходят.
25 После пак положи ръце на очите му и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.
26 И го изпрати у дома му, като каза: Не влизай в селото, (нито казвай това на някого от селото).
29 И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше.
30 И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!
31 А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!
32 И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя?
33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни!
34 А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха.
6 А в друга събота влезе в синагогата и поучаваше. И там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.
7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще го изцели в събота, за да могат да Го обвинят.
8 Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.
9 Тогава Иисус им каза: Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли да прави, или зло; да спаси ли живот, или да погуби?
10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така и ръката му оздравя.
43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да бъде излекувана от никого,
44 се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и кръвотечението й веднага престана.
45 А Иисус каза: Кой се допря до Мен? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те заобикаля и притиска, (а ти казваш: Кой се допря до Мен?)
46 Но Иисус каза: Някой се допря до Мен, защото усетих, че от Мен излезе сила.
47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперена и падна пред Него, и заяви пред целия народ причината, поради която се беше допряла до Него, и как веднага е оздравяла.
48 А Той й каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.
10 Там имаше един човек с изсъхнала ръка; и за да обвинят Иисус, Го попитаха: Позволено ли е човек да изцелява в събота?
11 И Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца и тя в съботен ден падне в яма, няма да я улови и извади?
12 А колко по-ценен е човекът от овцата! Затова е позволено да се прави добро в съботен ден.
13 Тогава каза на човека: Протегни ръката си. И той я протегна; и тя стана здрава като другата.
12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
13 И като видя отдалеч една разлистена смокиня, отиде, за да намери нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, освен листа, защото не беше време за смокини.
14 И Той й каза: Отсега нататък никой да не яде плод от теб до века! И учениците Му чуха това.
23 А в синагогата им имаше човек, хванат от нечист дух, който извика и каза:
24 (Остави ни!) Какво имаш Ти с нас, Иисусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те кой си – Светият Божи.
25 Но Иисус го смъмри, като каза: Млъкни и излез от него!
26 Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него.
14 И когато дойдоха при множеството, до Него се приближи един човек, който коленичи пред Него и каза:
15 Господи, смили се над сина ми, защото е обладан от демон и страда лошо; понеже често пада в огъня и често във водата.
16 И го доведох при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят.
17 Иисус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го тук при Мен!
18 И Иисус го смъмри и демонът излезе от него; и момчето оздравя в същия час.
38 И ето, един човек от множеството извика и каза: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено дете.
39 И ето, хваща го дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едва го напуска.
40 Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
41 Иисус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.
42 И още докато идваше, демонът го тръшна и сгърчи силно; а Иисус смъмри нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му.
43 И всички се чудеха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той каза на учениците Си:
2 И ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Иисус, като видя вярата им, каза на паралитика: Дерзай, синко, прощават ти се греховете.
3 И ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулства.
4 А Иисус, като видя мислите им, каза: Защо мислите зло в сърцата си?
5 Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете; или да кажа: стани и ходи?
6 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете – тогава каза на паралитика: Стани, вдигни постелката си и иди у дома си!
7 И той стана и отиде у дома си.
20 И така, като минаваха на сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.
21 И Петър си спомни и Му каза: Равви, виж – смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.
22 А Иисус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.
23 Истина ви казвам: който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето! — и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му се сбъдне, каквото и да каже.
24 Затова ви казвам: за всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне.
25 И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения.
24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми се приближиха до Петър и казаха: Вашият Учител не плаща ли двете драхми?
25 Той каза: Плаща. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и му каза: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог – от своите ли синове, или от чужденците?
26 А когато Петър каза: От чужденците, Иисус му каза: Като е така, своите им са свободни.
27 Но за да не ги подведем към грях, иди на езерото, хвърли въдица и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й, ще намериш един статир; вземи го и им го дай за Мен и за теб.
22 Тогава доведоха при Него един обладан от демон, сляп и ням; и го изцели, така че немият говореше и виждаше.
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.
51 Но Иисус отговори и каза: Спрете дотук. И се допря до ухото му и го изцели.
31 Тогава Господ каза: С какво да сравня хората от това поколение и на какво приличат?
32 Те приличат на деца, които седят на пазара и си викат едно на друго, като казват: Свирихме ви и не играхте; пяхме ви жални песни и не плакахте.
33 Защото дойде Йоан Кръстител, който нито яде хляб, нито пие вино, и казвате: Има демон.
34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си деца.
36 Тогава един от фарисеите Го покани да яде с Него. И Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.
37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.
5 А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, като казваше:
6 Господи, слугата ми лежи у дома парализиран и много се мъчи.
7 Той му каза: Ще дойда и ще го изцеля.
8 Стотникът в отговор Му каза: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее.
9 Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на този: Иди! — и той отива; и на друг: Ела! — и той идва; а на слугата си: Направи това! — и той го прави.
10 Иисус, като чу това, се почуди и каза на онези, които Го следваха: Истина ви казвам: дори в Израил не съм намерил толкова голяма вяра.
11 Но ви казвам, че мнозина ще дойдат от изток и от запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство,
12 а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
13 Тогава Иисус каза на стотника: Иди си. Както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.
23 И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и разтревожения народ, каза:
24 Идете си, защото момичето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха.
25 И като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.
1 И преминаха отвъд езерото, в гадаринската страна.
2 А като слезе от кораба, веднага Го срещна един човек с нечист дух, който излезе от гробищата.
3 Той имаше обиталище в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига,
4 защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по баирите, той викаше и се посичаше с камъни.
6 Но когато видя Иисус отдалеч, бързо отиде при Него и Му се поклони.
7 И изкрещя със силен глас и каза: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи!
8 Защото му казваше: Излез от човека, ти, нечисти душе.
9 И Иисус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името. Защото сме мнозина.
10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.
11 А там на бърдото пасеше голямо стадо свине.
12 И демоните Му се помолиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13 Иисус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете. Тогава стадото – на брой около две хиляди – се спусна по стръмнината в езерото и всички се издавиха в езерото.
14 А онези, които ги пасяха, побягнаха и известиха за това в града и по околността. И жителите дойдоха да видят какво е станало.
35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
37 И му казаха, че Иисус Назарянинът минава.
38 Тогава той извика, като каза: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен!
39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!
40 И така, Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато онзи се приближи, Той го попита:
41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам.
42 Иисус му каза: Прогледай! Твоята вяра те изцели.
43 И той веднага прогледа и Го последва, като славеше Бога. И целият народ, като видя това, въздаде хвала на Бога.
18 Когато им говореше това, ето, един началник дойде, падна пред Него, и казваше: Дъщеря ми току-що умря; но ела и положи ръката Си на нея, и тя ще оживее!
19 И Иисус стана и го последва, а също и учениците Му.
40 Тогава дойде при Него един прокажен и Му се молеше, като коленичеше пред Него и казваше: Ако искаш, можеш да ме очистиш.
41 А Той го съжали, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.
42 И веднага проказата го остави и той се очисти.
11 и ето, една жена, която имаше дух на немощ от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
12 А Иисус, като я видя, я повика и й каза: Жено, освободена си от своята немощ.
13 И положи ръце на нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.
37 И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху кораба, така че корабът вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?
39 А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
40 И Той им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.
2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си.
3 И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е болен.
4 А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея.
5 А Иисус любеше Марта и сестра й, и Лазар.
6 И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше.
7 След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
8 Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
9 Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.
10 Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него.
11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя.
12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън.
14 Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря.
25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години
26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле,
27 като чу какво се говореше за Иисус, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 И начаса кръвотечението й престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
17 И един от множеството Му отговори: Учителю, доведох при Теб сина си, който има ням дух.
18 И където и да го хване, го тръшка; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на Твоите ученици да изгонят демона, но те не можаха.
19 А Той в отговор им каза: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен.
20 И го доведоха при Него. И когато Го видя, духът веднага го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 И Иисус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.
22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни!
23 А Иисус му каза: Ако можеш! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Веднага бащата на детето извика и каза със сълзи: Вярвам (Господи)! Помогни на моето неверие!
25 А Иисус, като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух, като му каза: Ням и глух душе, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай повече в него!
26 И като изпищя и го сгърчи силно, излезе. И детето стана като мъртво, затова повечето казаха, че е умряло.
27 Но Иисус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.
6 А това каза, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво щеше да направи.
7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:
9 Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора?
10 Иисус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева. И така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11 Иисус взе хлябовете и като благодари, ги раздаде на учениците, а учениците на седналите; също така и от рибите, колкото искаха.
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
13 И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.
18 И ето, едни мъже донесоха на постелка един човек, който беше парализиран, и се опитаха да го внесат вътре и да го сложат пред Него.
19 Но понеже не намериха откъде да го внесат вътре заради множеството, се качиха на покрива и през керемидите го спуснаха с постелката на средата пред Иисус.
20 А Той, като видя вярата им, каза: Човече, прощават ти се греховете.
21 Тогава книжниците и фарисеите започнаха да се питат, като казваха: Кой е Този, който богохулства? Кой може да прощава грехове, освен единствено Бог?
22 Но когато Иисус разбра мислите им, им каза в отговор: Какво размишлявате в сърцата си?
23 Кое е по-лесно да кажа? Прощават ти се греховете!; или: Стани и ходи!
24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – каза на паралитика: Казвам ти: стани, вдигни постелката си и си иди у дома.
25 И веднага той стана пред тях, вдигна това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога.
46 След това дойдоха в Ерихон. И когато Той излизаше от Ерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, който беше сляп, седеше край пътя и просеше.
47 И когато чу, че това е Иисус Назарянинът, започна да вика, като казваше: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен!
48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!
49 И така, Иисус се спря и каза: Повикайте го. Повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те.
50 И той хвърли дрехата си и скочи, и дойде при Иисус.
51 А Иисус заговори и му каза: Какво искаш да ти направя? Слепият Му каза: Равуни, да прогледна!
52 А Иисус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна и Го последва по пътя.
18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
19 И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, освен само листа, и й каза: Да няма вече плод от теб до века! И смокинята веднага изсъхна.
20 И учениците, като видяха това, се учудиха и казаха: Как така веднага изсъхна смокинята?
21 А Иисус в отговор им каза: Истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, а даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето, ще стане.
22 И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше между Самария и Галилея.
12 И когато влизаше в едно село, Го срещнаха десет души прокажени, които, като се спряха надалеч,
13 извикаха със силен глас, казвайки: Иисусе, Наставниче, смили се над нас!
14 И като ги видя, им каза: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, се очистиха.
15 А един от тях, като видя, че е изцелен, се върна и със силен глас славеше Бога,
16 и падна на лице при краката на Иисус, и Му благодареше. И той беше самарянин.
17 А Иисус в отговор му каза: Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата?
18 Не се ли намериха и други да се върнат и да въздадат слава на Бога освен този другоплеменник?
19 И му каза: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
28 И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската страна, Го срещнаха двама обладани от демони, които излизаха от гробищата – твърде свирепи, така че никой не можеше да мине през онзи път.
29 И ето, те изкрещяха, като казваха: Какво имаме ние с Теб, Божи Сине? Нима си дошъл тук преди време да ни мъчиш?
30 А надалеч от тях имаше голямо стадо свине, което пасеше.
31 И демоните Му се молеха, като казваха: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свине!
32 И им каза: Идете. И те, като излязоха, отидоха в свинете; и ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото и загина във водата.
33 А свинарите побягнаха и като отидоха в града, разказаха всичко – и това, което беше станало с обладаните от демони.
34 И ето, целият град излезе да посрещне Иисус; и като Го видяха, Му се примолиха да си отиде от техните области.
1 След това имаше юдейски празник и Иисус се изкачи в Ерусалим.
2 А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена на еврейски Витесда, която има пет предверия.
3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, (които чакаха да се раздвижи водата.
4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и раздвижваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато и болест да беше болен.)
5 И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.
6 Иисус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече е така, му каза: Искаш ли да оздравееш?
7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, а докато аз отида, друг слиза преди мен.
8 Иисус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи.
9 И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.
1 През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Иисус повика учениците Си и им каза:
2 Жал Ми е за множеството, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат.
3 Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.
4 А учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да насити тези хора с хляб тук, в това уединено място?
5 А Той ги попита: Колко хляба имате? И те казаха: Седем.
6 Тогава Той заповяда на множеството да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И те ги сложиха пред множеството.
7 Имаха и няколко малки риби; и като благослови, заповяда да сложат и тях.
8 И ядоха и се наситиха. И вдигнаха седем кошници с останали къшеи.
9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.
1 А веднъж Той стоеше при Генисаретското езеро, когато множеството Го притискаше, за да слуша Божието слово.
2 И видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
3 И като влезе в един от корабите, който беше на Симон, го помоли да го отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множествата от кораба.
4 А когато престана да говори, каза на Симон: Оттегли към дълбокото и хвърлете мрежите за лов.
5 А Симон в отговор каза: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
6 И когато направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха.
7 И те извикаха съдружниците си от другия кораб да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двата кораба толкова много, че щяха да потънат.
8 А Симон Петър, като видя това, падна пред коленете на Иисус и каза: Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек.
9 Понеже и той, и всички, които бяха с него, бяха смаяни от улова на рибите, които хванаха,
10 а така също и Яков и Йоан, синовете на Зеведей, които бяха съдружници на Симон. А Иисус каза на Симон: Не се бой. Отсега нататък хора ще ловиш.
11 И като изтеглиха корабите на сушата, оставиха всичко и Го последваха.
38 И като стана и излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симон. А тъщата на Симон беше хваната от силна треска и те Го помолиха за нея.
39 И Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави; и тя веднага стана и им прислужваше.
22 А в един от тези дни Той се качи на един кораб с учениците Си и им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото. И те отплаваха.
23 А като плаваха, Той заспа. И върху езерото се устреми ветрена буря и вълните ги заливаха дотолкова, че бяха в опасност.
24 И те дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода, и те се успокоиха, и настана тишина.
25 А Той им каза: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, който заповядва дори на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
26 И пристигнаха в гадаринската страна, която е срещу Галилея.
1 И пак влезе в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.
2 И те Го наблюдаваха дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.
3 И Той каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и ела по средата.
4 А на тях каза: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.
5 И като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна и ръката му оздравя.
12 И когато денят започна да отминава, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множествата, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.
13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те казаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за целия този народ.
14 Защото имаше около пет хиляди мъже. И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
15 Те направиха така и накараха всички да насядат.
16 А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред множеството.
17 И ядоха и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха – дванадесет коша.
49 Докато Той още говореше, дойде някой от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 А Иисус като дочу това, му отговори: Не се бой; само вярвай и тя ще се избави.
51 И когато дойде в къщата, не остави никого да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.
52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!
55 И духът му се върна и то веднага стана; и Той заповяда да му дадат да яде.
56 И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.
32 И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, обладан от демон.
33 И след като бе изгонен демонът, немият проговори. И множествата се чудеха и казваха: Никога не се е виждало такова нещо в Израил!
20 И ето, една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, се приближи отзад и се допря до полите на дрехата Му,
21 защото си казваше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.
22 А Иисус, като се обърна и я видя, каза: Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.
25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
41 И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и като падна пред краката на Иисус, Му се молеше да влезе в къщата му;
42 защото имаше една-единствена дъщеря на около дванадесет години, която умираше. И когато отиваше, множеството Го притискаше.
48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте!
51 И влезе при тях в кораба и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си,
46 И така, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.
47 Той, като чу, че Иисус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48 Тогава Иисус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.
49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато детето ми не е умряло.
50 Иисус му каза: Иди си, синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му каза Иисус, и си отиде.
51 И когато той вече слизаше, слугите му го срещнаха и му казаха: Синът ти е жив.
52 А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: Вчера в седмия час треската го остави.
53 И така бащата разбра, че беше в същия час, когато Иисус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54 Това е второто знамение, което извърши Иисус, когато дойде от Юдея в Галилея.
23 И когато се качи на един кораб, учениците Му се качиха след Него.
24 И ето, в езерото се надигна голяма буря, дотолкова, че вълните покриваха кораба; а Той спеше.
25 Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! Загиваме!
26 А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните и настана голяма тишина.
27 А хората се чудеха и казваха: Какъв е Този, че и ветровете и вълните Му се покоряват?
14 Веднъж Той изгони един ням демон; и като излезе демонът, немият проговори и множествата се учудиха.
1 И когато минаваше, видя един човек, който беше сляп по рождение.
2 И учениците Му Го попитаха, като казаха: Равви, кой е съгрешил – този човек или родителите му, за да се роди сляп?
3 Иисус отговори: Нито този човек, нито родителите му са съгрешили, а за да се явят в него Божиите дела.
4 Ние трябва да вършим делата на Този, който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.
5 Докато съм в света, Аз съм светлината на света.
6 Като каза това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите на слепия;
7 и му каза: Иди, умий се в къпалнята Силоам, което значи Пратен. И така, той отиде, уми се и дойде прогледнал.
32 А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Иисус: Наставниче, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: една за Теб, една за Мойсей и една за Илия – без да знае какво говори.