13 Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.
26 Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете (тази) чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.
28 След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм.
29 А там беше сложен съд, пълен с оцет; и те напоиха гъба с оцет, набучиха я на исоп и я поднесоха до устата Му.
30 А Иисус, като прие оцета, каза: Свърши се! И като наведе глава, предаде дух.
51 И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,
52 гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени,
53 които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и това, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина Този беше Син на Бога!
9 като знаем, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, вече не умира; смъртта няма вече власт над Него.
10 Колкото до това, че Той умря – умря веднъж завинаги за греха, а колкото до това, че живее – живее за Бога.
16 По това познахме любовта, че Той отдаде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да отдадем живота си за братята.
11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир дава живота Си за овцете.
33 А в шестия час настана тъмнина по цялата земя и продължи до деветия час.
34 И в деветия час Иисус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
2 Той е умилостивението за нашите грехове, но не само за нашите, а и за греховете на целия свят.
16 Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.
17 Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.
18 Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.
7 Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:
8 Упова се на ГОСПОДА — нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!
16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.
22 Израилтяни, послушайте тези думи: Иисус Назарянина, Мъж, засвидетелстван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както вие сами знаете;
23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници.
24 Него Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея.
23 А войниците, като разпънаха Иисус, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла – на всеки войник по един дял; взеха и долната Му дреха. А дрехата не беше шита, а изтъкана цялата от горе.
24 Затова те казаха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея – чия да бъде; за да се изпълни писанието, което казва: ?Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребий." И така, войниците направиха това.
25 А при кръста на Иисус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалена.
26 А Иисус, като видя майка Си и ученика, когото любеше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоят син!
27 После каза на ученика: Ето твоята майка! И от онзи час ученикът я прибра в своя дом.
10 Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!
8 и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
3 Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Иисус, бяхме кръстени в Неговата смърт?
4 И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единият от дясната Му страна, а другият – от лявата.
34 А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.
35 А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.
36 Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
37 Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си.
38 И над Него имаше и надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е юдейският Цар.
39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас!
40 А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане?
41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо.
42 И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!
43 А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.
27 И както на хората е определено веднъж да умрат, а след това – съд,
28 така и Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, и ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.
5 Но Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени.
6 Всички ние блуждаехме като овце, отбихме се всеки в своя собствен път — и ГОСПОД направи да Го постигне беззаконието на всички ни.
7 Той беше мъчен, но се унижи и не отвори устата Си. Като агне, водено на клане, и като овца, която пред стригачите си не издава глас, и Той не отвори устата Си.