22 А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва:
23 ?Ето, девицата ще зачене и ще роди син; и ще Го нарекат Емануил", което се превежда: Бог с нас.
24 И така, Йосиф, като стана от сън, направи, както му заповяда Господният ангел, и взе жена си;
25 но не я позна, докато тя роди първородния си син; и Го нарече Иисус.
14 Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девицата ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил.
18 А рождението на Иисус Христос беше така: след като майка Му Мария беше сгодена за Йосиф, преди да се бяха съединили, тя се намери бременна от Светия Дух.
19 А мъжът й Йосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.
20 Но когато мислеше това, ето, Господен ангел му се яви насън и каза: Йосифе, сине Давидов, не се бой да вземеш жена си Мария, защото заченатото в нея е от Светия Дух.
21 Тя ще роди син, когото ще наречеш Иисус, защото Той е, който ще спаси народа Си от греховете му.
27 За това дете се молех и ГОСПОД изпълни молбата ми, която отправих към Него.
4 И така, който смири себе си като това детенце, той е най-голям в небесното царство.
5 И който приеме едно такова детенце в Мое Име, Мен приема.
14 А Иисус каза: Оставете дечицата и не ги спирайте да дойдат при Мен, защото на такива е небесното царство.
26 А в шестия месец ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,
27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата беше Мария.
6 На Теб се облегнах от раждането си, откакто Ти ме извади от утробата на майка ми; възхвалата ми е винаги за Теб.
10 На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.
16 И Той ги прегърна и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.
5 Преди да те образувам в корема, те познах и преди да излезеш от утробата, те осветих; поставих те за пророк на народите.
9 Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди.
13 Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.
15 Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.
16 Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.
9 Аз, който довеждам до раждане, няма ли да направя да роди? — казва ГОСПОД. Аз, който правя да раждат, ще затворя ли утробата? — казва твоят Бог.
3 Иисус в отговор му каза: Истина, истина ти казвам: ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.
9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговото семе живее в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.
4 Понеже си ме зарадвал, ГОСПОДИ, с това, което си направил, ще ликувам в делата на ръцете Ти.
21 Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; но когато роди детенцето, не помни вече мъките поради радостта, че се е родил човек на света.
34 А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж?
35 И ангелът в отговор й каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Онова Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божият Син.
30 И ангелът й каза: Не се бой, Мария, защото си придобила Божията благодат.
31 И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус.
32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид.
33 Ще царува над якововия дом до века; и царството Му не ще има край.
15 Може ли жена да забрави кърмачето си, да не се смили над рожбата на утробата си? Дори и тези да забравят, Аз пак няма да те забравя!
9 Пейте Му, пейте Му псалми; говорете за всичките Му чудни дела!
3 Ето, наследство от ГОСПОДА са синовете и награда от Него е плодът на утробата.