39 Който намери живота си, ще го изгуби, и който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.
19 Много са неволите на праведния, но от всички тях ГОСПОД го избавя.
3 И Той те смири и те остави да гладуваш, и те храни с манна, която нито ти познаваше, нито бащите ти познаваха, за да ти покаже, че човек не живее само с хляб, а човек живее с всяко слово, което излиза от устата на ГОСПОДА.
17 Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас,
29 Защото на вас ви е дадено относно Христос не само да вярвате в Него, но и да страдате заради Него,
35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?
3 И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.
17 Ето, блажен човекът, когото Бог изобличава; затова не презирай наказанието от Всесилния.
5 Защото, както изобилстват в нас страданията на Христос, така и нашата утеха изобилства чрез Христос.
1 И така, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото този, който е пострадал по плът, се е оставил от греха,
21 Защото за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, като ви остави пример, за да следвате по Неговите стъпки;
22 Но с помощта, която получих от Бога, и до днес стоя и свидетелствам на малък и голям, като не говоря нищо друго, освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще стане:
23 че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, трябваше да възвести светлина и на юдейския народ, и на езичниците.
10 за да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, като стана съобразен с Неговата смърт,
3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха,
4 който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога.
10 А Бог на всяка благодат, който ви е призовал за Своята вечна слава в Христос (Иисус), да ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко.
3 презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и свикнал с печал. И като някой, от когото отвръщат лице, беше презрян и не Го счетохме за нищо.
18 Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.
14 Но ако пострадате за правдата, блажени сте; а „от тяхното заплашване не се бойте, и не се смущавайте."
2 Носете си товара един на друг и така ще изпълните Христовия закон.
3 И не само това, но се и хвалим със скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,
4 а твърдостта – опитност, а опитността – надежда,
23 И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламък.
28 И като Го съблякоха, Го облякоха в пурпурна мантия.
29 И сплетоха венец от тръни, който наложиха на главата Му, и сложиха тръстика в дясната Му ръка; и като коленичиха пред Него, Му се подиграваха и викаха: Привет, Царю юдейски!
38 и който не вземе кръста си и Ме следва, не е достоен за Мен.
20 Тогава Йов стана и раздра дрехата си, и обръсна главата си, и падна на земята, и се поклони.
21 И каза: Гол излязох от утробата на майка си и гол ще се върна там. ГОСПОД даде, и ГОСПОД взе; да бъде благословено ГОСПОДНОТО Име.
4 А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен.