1 Наложеното от ГОСПОДА слово за Израил, заявява ГОСПОД, който простира небесата и основава земята и образува духа на човека в него:
2 Ето, Аз правя Ерусалим чаша на омайване за всичките народи наоколо; ще дойде и върху Юда при обсадата на Ерусалим.
3 И в онзи ден ще направя Ерусалим тегнещ камък за всичките народи; всички, които се натоварят с него, ще се смажат; и против него ще се съберат всичките народи на света.
4 В онзи ден, заявява ГОСПОД, ще поразя всеки кон с ужас и ездача му — с лудост, а над юдовия дом ще държа очите Си отворени; и ще поразя всеки кон на народите със слепота.
5 И юдовите началници ще кажат в сърцето си: Ерусалимските жители са ми сила чрез ГОСПОДА на Войнствата, техния Бог.
6 В онзи ден ще направя юдовите началници като нажежено огнище с огън сред дърва и като огнен факел сред снопове и ще погълнат надясно и наляво всичките околни народи; и Ерусалим пак ще се насели на мястото си, в Ерусалим.
7 И ГОСПОД ще спаси първо юдовите шатри, за да не се издигне великолепието на Давидовия дом и великолепието на ерусалимските жители над Юда.
8 В онзи ден ГОСПОД ще защити ерусалимските жители; и препъващият се между тях ще бъде в онзи ден като Давид, а Давидовият дом — като Бога, като Ангела ГОСПОДЕН пред тях.
9 И в онзи ден ще потърся да изтребя всичките народи, които идват против Ерусалим.
10 И ще излея на Давидовия дом и на ерусалимските жители дух на благодат и на молитви; и те ще погледнат на Мен, когото прободоха. И ще плачат за Него, както се оплаква единствен син, и ще скърбят за Него, както се скърби за първороден.
11 В онзи ден ще има голямо жалеене в Ерусалим, като жалеенето на Адад-Римон в низината Магедон.
12 И земята ще жалее, всеки род насаме: родът на Давидовия дом насаме и жените им насаме; родът на Натановия дом насаме и жените им насаме;
13 родът на левиевия дом насаме, и жените им насаме; родът на Семей насаме и жените им насаме;
14 всички останали родове, всеки род насаме и жените им насаме.