1 (По слав. 89) Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения.2 Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог.3 Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове!4 Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.5 Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.6 Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,7 защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.8 Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове — в светлината на лицето Си.9 Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка.10 Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила — осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме.11 Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб?12 Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.13 Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си!14 Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни.15 Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло.16 Нека се яви делото Ти на слугите Ти и величието Ти — на синовете им.17 И нека бъде върху нас благоволението на ГосподА, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце!